публикувам. думи. за какво по дяволите? за кого? за себе си? да бе, как не, като че ли не знам какво се върти из главата ми, нали вече се върти там толкова време че друго не е останало! и защо слушам еvanescence в момента? че и не ги спирам.. мрън.. подсмрък даже. искам да заплача. искам да изляза в нощта, под дъжда, искам да избягам далеч, далеч.. дори не знам от какво и накъде.. искам да тичам и да тичам докато не мога да си поема въздух, докато кръвта нахлуе в лицето ми и не виждам къде стъпвам. след това ще потичам още малко. и накрая ще падна полуумрял на тревата и ще плача, ще си изплача късогледите очи!!! и ако някой ме попита ''и защо?'' аз ще му отговоря ''а защо не?''. защото няма нито една fuckin'' reason not to cry, not a single person who can provide consolation, there isn''t no one who would cry, no one who could..
ако ми стискаше досега кръвта ми нямаше да е вече в тялото ми.. предполагам дори за това не ставам. въпреки че всички биха останали доволни от липсата ми