тази нощ е наистина ужасна....
ако всички вие,които в момента гледате бурята от малките си панелни или големите си тухлени апартаменти,без значение,намиращи се някъде в центъра на града,или в крайните квартали,дори в крайните квартали, се чувствате някак некомфортно,то тогава нямате идея как се чувствм аз...тук,наистина в центъра на нищото,където бурята не е просто каприз на времето,а нещо което се ражда, живее и умира точно в момента,в който аз се намирам в епицентъра.
точно в такива нощи хората получават психични проблеми...о,да,точно в такива нощи хората се побъркват,вярвайте ми! нямате представа какво значи самота...не,не , наистина, нямате ни най-малка представа....
в такива моменти си мисля за хората като вас, изпаднали в урбанизираната параноя на бурята...и ми става тъжно....далече съм от хората,които биха ме разбрали в такъв момент...
има някаква сладка депресия в тази нощ...толкова сладка, та чак започвам да си мисля какво би било ако ме удари гръм...погледнато на фона на мястото,където съм в момента, и на добрата стара цивилизация, да те удари гръм в такъв момент означава че си призван от Бог....фанатизирам се...казах ви че в такива ситуации хората изгубват разсъдъка си....
нищо не е наред тази нощ.....явно някой там горе си има сериозни ядове,не знам,но тук долу нищо не е като хората....
зловещо е....тишината никога не е била толкова черна...(забравих да спомена че нямам ток и карам на 1/2 батерия вече час)... подтискащо е,наистина...и провокира.....в такива нощи хората не смеят да обичат или да мразят....имат смелостта само да са безразлични....защото в такива нощи има неща,които са по-силни от тях....защото наистина нищо ,започнало тази вечер,няма да свърши с дъжда...
и знаете ли....
най-лошото е че нощта едва сега започва.