кой е подредил пъзела?
защото всичко се слива пред мен..
а някои предмети даже вибрират...
и кучето, което се подхлъзва в магазина
почти обесено на кожената си каишка...
и дъждовния червей излязъл уж на разходка,
за да ни преследва, докъдето му стигнат силите.
опитах се да го убия.
колко много смях...и дори минути на разочарование
и музика в микробуса, и хора с микрофони на сухия
остров със зарибени...
и мъгливия тъжен град погълнал за вечеря нощта...
светещите му "храмове" и парапетите на опасността...
и гласът ми изгубил понятие откъде извира...
дера се на високото...сякаш някой ще ме чуе...
разлаях само озлобените кучета.
може би добрите са спяли по това време.
и локвата до глезена през,която тичам за 3-и път...
и водата се плиска, а аз викам...просто викам...
студено е, вали, мокра съм...скачам във водата докато
не ми стане толкова топло, че да не усетя кога да спра...
после фенера осветяващ стъпките ми...дори, когато съм високо.
и водопада със зелената му мъхеста дреха...
гората, дъжда, калта...дървените малки мостчета
хлъзгави речни камъни...
и хладната кухня...и списанието с магистралите...
и масура в нагорещените от поредното кафе устни.
и ред хот с тедо докато ме настъпва...
но все пак танцуваме...
и затишие пред буря...
няма сън.
няма ден.
свършва нощ.
къде съм.
уголемените ми очи си задават интересни въпроси и сякаш не искат да научат отговорите, бързат да питат нови и нови...
всичко е странно сега...
пъзела с морето и залеза от 2000 части
слънцето, което тича след луната обречено в спирала...
и фигурите с пластилин - неми, без очи, промушени, триръки създания с оръжия за живот.
и отново странните ми усещания...
полугола разходка из апартамента...
а искам толкова много да се съблека на топло и полумрачно място...
и да продължа...да си измислям...думи и фигури...
очите ми изскочили от орбита,
не съм спала от 23 часа...
но не ми личи...и зеления потник ще ме задоволи..
сега,когато съм сама с кадрите от филма...
дано да ги запомня.