това място е странно , въпреки че ми е безкрайно познато. Не че се губя по улиците и не знам къде съм, просто не се чувствам като част от тълпите които обикалят нагоре надолу по графа, завива ми се свят, а това може би е от отшумяващата настинка.. или от взетия на един дъх черни връх, всичко започна онзи ден вечерта, реших че трябва да се кача горе, вчера сутрин излязох от вкъщи , озовах се пред неработещият лифт за нагоре, казах уф и потеглих пеш, някъде по средата се оказа че високото ми идва в повече, трудно дишане и сърже , което удряше като чук по гръдниа ми кош, но пък бях горе, над двууимзерното равно , в което си прекарах последната половин година.. и продължих, напук на себе си .. и бях горе и нямаше никой, само аз , затворената хижа , бързите бели облаци, вятъра и спомена за зимата - преспи сняг скрили се в северните сенки.. .. та там не се чувствам сякаш не се сливам с обстановката.. долу е друго, но предполагам че всичко е въпрос на време, ще се върна