този град целият е една липа гигантска красива липа коят не се вижда в тъмното но те побира целия в аромата си прегръща те така как то аз не бих могла никога срива те а в себе си всички нас които сме малки създания по клоните и тичаме през въжените стълбички нагоре-надолу като луди от една къщичка на друга и се прегръщаме виртуално чрез аромата на една липа-град обичай се малко момиченже и всичко ще е наред може би и валкът ми-дъвка разтеглящ се до безбожност на завоите ще пристигне някой ден до теб и никакв липи няма да позволя да те отделят от мен