пунктирана линийка.
прелюдия към страна втора.
обърни за да продължиш
намачкай картата и я разтвори
последвай някоя гънка
тя се казва оса, той мац.
един мац само съм срещал, нямаше нищо общо.
ежедневието на оса крещи лукс.
крещят си с моето
не могат да се съгласят.
няма арбитър.
да ги видиш,
тримата са стълбове
в посока от пясъка към вълните
подпират хоризонта.
понякога наистина ми се струва че ще се изсипе върху ни.
понякога ми се иска..
нищо, джеймс. да сменим темата.
ерик,
ерик е гений.