наскоро много се впечатлих от едно стихотворение. не съм много по поезията, но това специално страшно много ми хареса. от писма до гаустин на георги господинов е:
*Друга линия*
С кого си говорят онези
които си говорят сами
Кой си говори с тях
И какво им казва
За чувам само онова
което те отвръщат
на първо четене стихчето ми се стори хитро. Сетих се за всички онези хора, които си говорят сами по трамваи и спирки. (всъщност, тези хора вече се срещат много начесто, само дето някои от тях си имат малки телефончето до ушите.) та наистина с кого толкова си лафят тези хора? но преди това: кои са тия хора?
според мен това сме всички ние. няма значение дали си говориш наум или на глас. едното просто се приема за лудост, защото кой с всичкия си би дал на другите да слушат какво си говори със... а де?
та с кого си говорим? tyler durden? не мисля. бог? не знам. но определено стихотворението на гг става за модерна молитва. прочети го няколко пъти поред и ще ти е трудно да спреш.