Ах! Колко глупаво беше последното, което написах... Но спри сърце...
А сега... нещо...
***
огненият юни
и ухайните цветенца
пеещите птички
и усмихнати хлапенца
...
тази нощ тъй прекрасна е
луната и звездите на небето
весело сиаят
...
самотен броди пътник по пътека
по пътека тъмна, мрачна без утеха
чуди се и мае
кой какво желае
дали на хора всички
главите пълни са с мухички
...
-Не и не! Отказвам да освободя душата на дете!
Не мога ей така да стъпча нежна чисотота!
-Тогава прокълнат бъди!
В годината през всички дни!
...
тъй рече и отсече
на вечно лутане обрече
във свят опасен и злоблив
човечец дребничък и тих
...
и дордето се усети за опасността
се случи и отмина огромната беля
и се отърси от прахта
повдигна рамена
вперил поглед във безкрайни небеса
че и рече "Ще да е така..."
след което... позеленя...
...
Ха! Шега...
Но...
...
"Ще намеря пътя към дома !!!"
***
ром и кола за съня
сладки сънища...
СЕГА!
*arigato nuance! ^_^