Изтеглих аз перце-перушинка от душата моя и с него създадох играчки атоми и материй тъмни и пространство и време. Контрол обаче не притежавам никакъв и не спира се моето учудване пред танца вихрен на моите творения, които се сливат и разливат, сбират и усложняват, електрони малки на гоненица кръгла играят и без да знаят цял свят движат и световни войни причиняват неутрони неутрално стоят гледат и държат здраво протонни пленници а хиляди никому неизвестни енергийни демончета бляскаво подскачат объркани петолиний с дъга рисуват и пишат с моливи смело ноти, и весело пеят нотите песента жива обична вселенска.
сън сънувал отчетлив и забравен опитвам се с гребло от звезди шепа вятър да сгреба и очите сънливи мой да отворя, а душата си сива морна да прочистя от заблуди