незнайно защо литри сълзи в една неупотребена сряда вечер
малкото ангелче едва ли ще ме разбере
острите ноктенца на невинноста, каза някой
съвсем логичен израз
и озъбени кадри от трансглобал, безметежно лежа върху шкаф в коридор и мъгляво се хиля
в апартамента с котките лели с бели престилки пръскат срещу хлебарки и изабела изглежда съвсем престъпна
слънчасах и незнам кой звънец да натисна
и до един момент беше перфектното щастие, или поне в това се бях впила, после някой съвършенно маловажен буцев се разкрещява върху недоспалата ми главица
неоправдано изтощение,
о боже
и никаква логика никаква
а вчера за мой ужас котката русчо ревниво изфуча, слезе от балкона по лозата и от тогава не съм я виждала...
вече 15 часа