излизам от лабиринтите на ндк, омаява от последното петнайсетминутно, истерично парче. пирамиди от стържене и кулички от писъци. статистически данни за полицейското насилие на запад, в една книжка на марга,
и след тъмните коридори 1000 души ревват право в лицето ми, на входа на ндк
ЙЙЙЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ БЪЛГАААААААРИИИИИИИИИ ЮЮЮННАЦИИИИ
и наоколо гръмват димикте и куките тичат
опитвам се да осъзная къде съм попаднала, хиляда пиани пубера със знамена и всичките пищят. после трима искат да бият именно мен. нещо им пречи косата...
грубото събуждане не ме доизкарва от хаоса на това последно парче
после оставям ъндеруърлд да редят тухлички в главата ми...
тухлички празнота
и никой по улиците