тази сутрин след дъжда в слънцето имаше едно съвсем мъничко момиченце с нежни косици което си говореше нещо самичко, както правят дечицата когато са щастливи, и си шляпкаше босо по средата на една огромна локва с бистра вода...на уличката пред блока ей така на метри от цветната градина. аз живея в приказка. а тя обеща влакът да намери роза там, очакваща.....що за безотговорен оптимизъм развивам, богове...