Тишината пее,лъчите й ме милват с мелодия унесена,опъват струните на моята душа,за да сътвори мелодия,макар и есенна,сладка тишина,мъртвешки бледа и притихнала,спи като безлунен сън,разпръснат между клоните в прасковената горичка до реката...Нежните й извивки се преливат в теменужения,морав мрак,почти изчезват в мокрите ми пръсти,лепкави от съня...Сърцето ми свири песен,най-нежна,по-нежна и от теб,за кого ли?Изкорубената цигулчица в гръдта ми се е счупила точно преди концерта,а мисля,че те поканих...нищо!Тишината пее!Тишината ме зове с меден и нимфичен глас,а толкова много шумове ме отвличат и повличат в бездънния си мрак и светлина...само миг...тишината се взриви!
Последните акорди трепкат в мен като пречистена мелодия,мелодия само за теб!