разхождайки се неочаквано притъмня...той се страхуваше...въртеше се в кръг, който постепенно си ГО взимаше вътре в себе си...в кръга на отчаянието...стана тъмно! Тъмнината го плашеше още от 5 годишен, когато бягаше от тоалетната към хола по тъмния коридор, викайки "Роботи, роботи!", и се страхуваше да се обърне, за да не се сблъска с истината...истината, която все още не е разбрал...не защото е глупав, а защото не е достатъчно узрял да я отсее от купчината фалшиви измислици, в които е принуден да вярва и с които е научен да се съобразява... На 3 години той се научи да отделя себе си от останалите предмети, използвайки все по-често думата "аз", на 5 години се научи как да бяга от роботите, които го чакаха някъде в коридора, на 7 тръгна на училище, за да се научи на четене, писане и смятане, които ще са му необходими в по-нататъшното му развитие като анти-робот, на 10 си харесваше едно момиче от неговия клас и беше единственото момче, което не й дърпаше косата...на 13 разбра, че няма смисъл от това, на 16 осъзна, че не той ще е човекът, който ще оправи света... и единственото, което му остана сега е тъмнината и страха от предстоящето, от изненадите, от моментите, за които не е подготвен, от отговорността, с която се сблъсква все по-често, от усещането колко трудно е да вървиш напред и в правилна посока, когато нямаш ориентир... остава му надеждата, че някой ден ще успее; че няма да бъде незнаещ; че хората ще се съобразяват с него, а не той с тях; тогава той ще бъде Господ на желанията си, той ще има свободата, така важна за вътрешното му състояние!