Слънчевият лъч, който
тихичко се е промъкнал
през намръщените облаци
между дъждовните капки
покрай сплетените клони
за да огрее момиченцето, което
тихичко се е надвесило
от моста на истината
над реката на спокойствието
покрай цъфналата глогина
Слънчевият лъч, който
тихичко попива
в разрошената коса
в тънките пръсти
в безгрижната усмивка
Момиченцето, което
тихичко пуска шишарка,
шишарката, която всъщност е кораб, с големи бели платна и птиче на мачтата
реката, която всъщност е океан, с делфини и вълни и тайни в дълбините
мостът, който всъщност е небе, безоблачното юнско небе на мечтателите
момиченцето, което всъщност е Вечната, дошла при нас да ни покаже, че всичко е по-просто отколкото ни се струва.