Око - гледа (мен) а аз съм зад стъклото на екрана или зад това на собствените си очи.
Гарван - пада върху, удрям си главата... събуждам се Вътре и (звук от китари далечни) някой отвежда ме в непознати земи, а пътят е като от странна материя, извива се и губи края си в малка точка някъде Там.
(Кръгове)
(Гледам в тях)
Кръвта (ми) започва да кипи.
Вик. Моят.
(Знам, че) съм избрал пътя сам и че той също мен е предпочел. Всеки от нас е вложил своята взаимност в движението на дърветата, бягащи покрай пътя, в тъмата на мисълта и в стената от изолация и отричане.
Нейде буря почва, а другаде боли в слънчевия сплит... не, не боли... нещо е паднало там и се свива в празнината на кратера.
Скоростта е единствения приятел
на този, който търси кръгове сред дюните