Над мен тежи някакво безумно и потресаващо извратено проклятие под формата на дребен, трътлест, мазен чичко, ако не на вид, то отвътре. Те са навсякъде, по баровете, по улицата, на спирката, дори шибания гаден таксиджия, с който всичко започна на майтап защото изглеждаше нормален и накрая почти не спах през нощта от повръщателни представи. Отделих 5 часа, в които да си доставя малко приятно прекарване и надлежно да си складирам спомени за следващите няколко дни, защото е сессия, и
--трябва да се учи , слънчо
(...освен това баща ми е идиот, знаеш как е...)
--Да , трябва, още малко до изпита и после...(...да, а после какво, ще се промени ли нещо...)
мноого недоизказано, просто защото е преповтаряно до смърт и ужас
и след 5 часа консервирано щастие, зимнина за уикенда, се появи гнусния селянин, който реши че след като си говоря с него, трябва да ми пуска ръце, а аз някак си не смеех да го ударя, защото ме беше страх че ще заключи вртата и ще отпраши нанякъде, и само се дърпах и се чудех как ще реагира ако му се издрайфам в лицето...накрая като спря пред блока щях да се разрева от облекчение, а гнусния му чекиджия тръгна да ме целува и да предлага да се видим някой път, щото мноо съм му била пълнела окото....оооооооо, надявам се още да го боли бузата, защото мен до вечерта ме боля ръката, ама беше адски приятна болка.
Скъпи мъже...заклевам ви, натикайте зад 10 ключалки тази част от себе си, защото е най-гнуснато и унизително преживяване...абе не ставайте такъв тип животни.