Има липи точно под балкона ми...сутринта още бяха мокри и удавяха всичко в аромат на лято. Като вдишваш и все едно се надрусваш, замайваш се от миризмата. И така, надрусана с липа отворих вратата на много пияното в 12 на обяд къдраво човече. После у тях го стоварих на леглото, където избълнува нещо за принципите на рисуването и перспективата и заспа...по скоро припадна. Мале каква ебавка го чака като изтрезнее. И си говорих с майка му и леля Таня за кандидатстване, за работа, за алкохол и за любимата учителка Ms. FreakyBitch. И се чувствах толкова у дома...а сега се чувствам толкова чужда тук. Липите пак миришат безумно... и при него има липи, но не се усещат толкава. И все пак ги има и затова мога да си затворя очите и да вдииииииииииииииишшшшшшшшшшшшшшшшшшааааааам.
Все едно съм си вкъщи.