когато слушам балади се чувствам много особено...без никакво покритие...до някаква степен ми деистват ограничаващо, защото само за любов пеят тия хора, ама го правят добре...или поне да звучи добре...в повечето случаи с изключително хубави текстове...текстове, които те карат да вникнеш малко навътре...да погледнеш какво се крие зад тялото, зад физическата преграда, да видиш истинските очи, да усетиш душата, а не плътта...надали сега му е времето да мисля толкова глобално, ама...съм сигурен, че точно сега му е времето да се науча да отсявам хубавите, добрите, топлите хора от лошите, изкуствени и фалшиви хора...красивите от антипатичните, слънчевите от мрачните...интересно е да опознаваш човека и неговата сложна същност...да наблюдаваш реакциите в различните моменти и да ги навързваш една за друга...да се опитваш да го разбереш, да вникнеш...трудно е. малко хора могат да го правят. да разбират. да показват. да помагат. светът е малък...и точно затова нека всички ние бъдем заедно, нека не спираме да се борим, нека се научим да бъдем заедно, нека си свикнем, нека си помагаме, нека имаме завинаги, нека премахнем дотогава, нека премахнем годините, нека създадем завинаги. не можем да си го купим...нито да го научим, нито да го прочетем, нито да го преброим, можем да го създадем и да му вярваме. можем да напълним ''завинаги'' с надежда...и не е толкова сложно, просто трябва да се научим да бъдем хора, да се научим да живеем заедно...да се нагодим към тази мисъл...да живеем с нея, да вярваме в нея...а не с мисълта, че ще се разделим някои ден...и че ще срещнем други нови, по-интересни и по-истински хора...затова сме заедно, за да се подкрепяме и държим такива, каквито сме...да си даваме смелост да се погледнем колко малко знаем, да си даваме кураж да се движим напред и в правилна посока...нека небето не ни спира...вселената е достатъчно голяма, място има, път няма...но за да продължим трябва да има поне една Тя или един Той...