А защо, защо, защо онази жена беше така груба с момиченцето, което и поиска 10 стотинки? Момиченцето, което заслужава да скача на въже, да играе на дама, да тича боса по тревата и да прави венци от жълтурчета, а вместо това седи на някаква забутана улица около ЦУМ и събира стотинки в чашка, а на всичкото отгоре го нагрубяват. А онази жена, тя дърпаше след себе си едно друго момиченце, дъщеря и сигурно, на същата възраст, което също не е виновно по никакъв начин за това, че ще отрасне в такава среда, че може би един ден ще стане безчувствено като майка си...откъде почва всичко???
Понякога ми се иска цялата вселена да се стопи и никога, никъде, нищо да не е било.
Понякога ми се иска да разглобя цялата вселена на малки атомчета, както децата разглабят камиончетата, да намеря какво е сбъркано и после да я сглобя отново, и на всички да им е добре, дори на лошите.
Понякога ми се иска да напиша приказка за нещо красиво и простовато, за някой объркан принц спечелил мечтата си в свиреп бой с магичен злодей, за някоя щастлива краварка, която е променила света с помощта на вълшебната брошка, която е намерила, за феята на лятото, която с елегантно движение на вълшебната си пръчица е размразила ледника в сърцето на птичето, едвам преживяло зимата и приказката да залее целият свят и всички да разберат...
Понякога ми се иска просто една прегръдка, защото знам че тя ме разбира.