днес отново нещо вътре мен се обърна в друга посока... не съм наясно със себе си... с това какво искам... защо не ти дадох така нареченото "писмо"? май защото си мислех че няма да ме разбереш... защото и аз не се разбирам... просто в дни като този, когато общуването ни е като днешното не мога да бъда откровен с теб, не мога да казвам какво точно мисля... защото ми се говореше за съвсем различни неща от тези, за които общувахме... не ти казах, защото ти ми се стори отново далеч... не го правиш нарочно, знам... но не мога да се настройвам, не успявам засега... още откакто се видяхме сякаш беше ясно, че нещо в настроението на някой от нас куца... пък може би и на двамата... сякаш нямаше за какво да се говори... трябваше да идем за баници!
много обичам да наблюдавам как хората правят най-обикновени неща, действия, които им се налага да извърват често пъти през деня... например как си обуват обувките, как си връзват връзките... как си прибират косата зад ушите... да наблюдавам почти всичко, което вършат несъзнателно, по навик... жалко, че не мога да се видя отстрани! наистина жалко...
май ми липсва въображение... като изключа всичките простотии, които си мисля че стават понякога... за брадвите, за гърба, за роботите... за всичко! и не знам, днес нещо ми имаше... не знам какво ми стана, просто бях отвеян... добре, че проведох важен разговор с приятел, който осмисли почти целия ден, в който говорех и мислех за глупости...
сега си мисля как ли ще реагираш като прочетеш "писмото"... не знам защо мисля за това... сякаш съм написал нещо, което не е трябвало да пиша... а в същото време не мисля че съм казал нещо нередно, което не е било на място... няма място за изненади... не искам да се държа като келеш... а вътрешно не съм сигурен с всичко, което върша... мисля си че сбърках някъде, но не мога да си открия грешката... дори не знам къде да я търся... не знам, не съм сигурен, бъркам някъде... просто няма никаква логика във всичко, което правяяя... има една голяма липса на смисъл... пъзела е грешен