от онази особената луна...със стряскащо дълбоката красота тип "carpe jugulum" ...и да няма кой!... а може би всичко е заради онези божествени рамене които попиваха кървавочервената светлина от бара -все едно се хранеха с нея, и с мен, и с усещанията ми които бавно и подло се връщат колкото и да не ми трябват точно сега... и тази червена светлина тази червена кожа защо толкова време пък?!?....