вече 2 ден ме преследва/спохожда това усещане, по-скоро натрапчиво чувство, че упорито избягвам себе си
и ми се плаче така без причина
или може би откъсването на причината от мен е виновника
да знам, започнах да се ''храня'' с остатъци
забравих за истинските си желания, просто вече не ми се страда за неща които никога няма да ги има около мен, в пространството, за да изпълват всичко с някаква неусезаема неповторимост
нека се изненадам, нека се случи това!
предизвиквам ...(но кой ли подяволите?!?)
~~~~~~~
soulmate dry your eye
cause soulmates never die
/ха, още вярвам в тези неща явно/~