Опиянението е хубаво нещо, не че насърчавам алкохола или нещо, но е наистина изумително състояние. Още повече, когато можеш да си дадеш сметка за опиянението си.
Седя си, блея си в една точна и си мисля едни неща... имам чувството, че ако разперя ръце и се отпусна назад ще се пльосна върху някой розов облак и ще се разсмея.
Имам чувството, че ако разперя ръце и се отпусна назад ще се пльосна в преспа сняг, както винаги съм искала, и ще заспя и ще сънувам.
Опротивяват ми дребните хора с дребните им страсти, иска ми се за млъкнат, да млъкнат и да се радват на каквото имат. Да затворя очи и да слушам музика.