огромен зелен скакалец лази по белия тапет на ръбчето на полезрението ми и бедните ми очи го прожектират още напет места, после каца на каучоковото дърво, двоуми се, прави грешката да си гризне и в същия момент заедо с бясното истерично соло на ди енд отхвърча, сигурно с прогорена уста.
когато бях малка, случваше се гадния парлив сок от каучука да попадне в устата или очите ми (учех се уж да гумирам хартия) и мога да го разбера защо абсолютно безсмислено подскача от мебел на мебел...
и все пак странно как се стреснах от движението му, инстинктивно се отдръпнах, въпреки че нямам никакъв страх от насекоми
явно нервите ми са изпилени...
а днес няксакъв човек ме нарече захохистка, което е просто печатна грешка, ден километричен изпълнен с някаква непонятно преследваща ме миризма на пот, притиснато и влажно и едно чудовищно силно слънце.
изпитът е утре а аз уча от два три часа, никакво притеснение, но пък някаква чудовищна досада.
сега виси на тавана и се съвзема, имат ли насекомите лигавица, която да изгаря и да трябва после да се сменя...
празни неща
вчерашните разговори са чудовищна храна за мисли истински страшни, и няма да отлепя скороот тях, а скакалеца падна на килима, и се стопи между шарките, и сега единствения начин, да го намеря е с крак, така че много трябва да внимавам...