понякога на човек му се иска да е искрен...
просто да застане пред някои хора и да им каже цялата истина.
да им каже...
ти не ми харесваш...,
защото...
но кой го интересуват другите - никой, всички са ужасно вглъбени или наивно обсебени.
понякога си мисля, когато съм срещнала един тип хора, че просто те не съществуват, че просто не е възможно да ги има.
те са отегчителни, наистина са ужасни...
да, но пък коя съм аз да казвам какви са те? и що са те?
да... но?! те наистина са противни...
това живот ли е, да си по-зле от скот, да си мислиш, че когато някой следва романистика, се учи как да пише романи? да съдиш по стойността на филмите според тяхната реклама по телевизията..., да се чудиш защо хората, подяволите, са измислили малките жестове като здрасти - чао.... няма ли работа хората... мдам... да стоиш цял ден вкъщии и да мрънкаш, че не можеш да си намериш работа, като търсиш само по обявите от съботния вестник... това е. това е? това е!!
не знам какво е, наистина, ако някой знае.... да ми обясни, моля!! наистина аз вече спрях да си обяснявам относно този човек.
относно. той е жив и здрав и усещам няма да върви напред, а назад. той не е лош човек, той просто е... нямам определение. само предположения...
страх ме е, че ако поговоря с него за това то просто ще отлети между нас, даже няма за миг да се състои...
човек без интереси какво е?
има ли други такива хора... пратете добре подвързана бележка, наистина... ако някой знае отговора... да се отзове.
моля.