В Нови Сад малките момичета още играят на ластик...
Няма стари хора, които да обикалят кофите за боклук, за да потърсят изгубените си надежди или поне малко стар хляб, който да не е поръсен с фасове и пепел, няма просещи деца, няма боклук по улиците, няма скитащи глутници кучета, аз поне не видях...
Има котки, има и алеи за велосипедисти, има хора в инвалидни колички, които не се срамуват или притесняват да отидат на концерт на Soulfly, да застанат най-отпред и да слушат...слушат, танцуват сякаш са в лодка и гребат с ръце...
Интересно как тръгваш с влак за Белград, отиваш на Петроварадин, на exitfest, слушаш Massive, слушаш кой ли не, Лайко Феликс, пиеш една малко кофти бира, вали дъжд, събарят ти палатката посред нощ, запознаваш се, мотаеш се, връщаш се и помниш... как в Нови Сад момичетата още играят на ластик, стоиш си в офиса и се чудиш какво е достойнство, мери ли се, има ли го, трябва ли ти, на какво държиш, детство мое, така си ми потребно...
И що за самотен абсурд са тия блогове, как стигнахме дотук, не е ли по-добре да вземем да изчистим пред входа или да направим един таратор...
Хубав юли за всички :)