Гърлото ми е раздрано. буквално. а) изгълтала съм чашата която счупих снощи парче по парче; б) неназовимо число от някаква много дребна раса, произведена някъде в Китай, си тътри обувките по него;
Единбург е точно толкова далече, колкото беше и преди. Дано Франкфурт да се приближи след 3 месеца. Обратното броене е единственото нещо, което (не)пълноценно запълва дните ми. Засилвам вечерите си на люлката в тоbа&cо.