и все пак организмът също се нуждае от почивка... как можем да бъдем едновременно толкова съвършени като същества и толкова грешни... май не сме оригинални... когато не става на нашето винаги ставаме уязвими... всеки си има свое слабо място... няма човек без слабо място... всички сме еднакви, просто всеки от нас показва пред другите различни части от себе си, които смята за необходими... и това е издигнато до такава степен, че го правим несъзнателно... объркващо е... като Матрицата... интересно дали и ние не живеем в една малко по-малка матрица