Един ден един младеж стоеше на площада и твърдеше, че притежава възможно най-красивото сърце в цялата долина. Събра се голяма тълпа и всички се възхищаваха на наистина съвършенното му сърце. Нямаше никакви белези или недостатъци. Да, те всички се съласиха, че това е най-красивото сърце което някога са виждали. Младежа беше много горд и се хвалеше със своето красиво сърце.
Внезапно, един възрастен мъж излезе пред тълпата и каза "Твоето сърце не е и наполовина красиво колкото моето". Събралите се хора и младежа погледнаха сърцето на стареца. То биеше силно, но беше цялото във белези, на места липсваха парчета, а на други бяха запълвани, но не съвпадаха точно и имаха назъбени краища. Всъщност, на някои места имаше издълбани дълбоки рани. Хората се вгледаха -- как може той да казва, че неговото сърце е по-хубаво, си мислеха те? Младежа погледна сърцето на възрастния човек, видя в какво състояние се намира и му се изсмя. "Трябва да се шегуваш," каза той. "Сравни твоето сърце с моето - моето е перфектно, а твоето е бъркотия от белези и рани."
"Да," съгласи се стареца, "твоето изглежда перфектно, но аз никога не бих го заменил за моето. Видиш ли, всеки белег представлява някого, на когото аз съм дал моята любов - аз късам парче от сърцето си и му го давам, и много често той също ми дава парче от неговото сърце, което запълва дупката в моето сърце, но понеже парчетата не са еднакви, има някои груби ръбове, които аз пазя грижливо, понеже те ми напомнят за любовта която споделяме. Понякога аз давам част от моето сърце, но не получавам нищо в замяна. Това са празните дупки -- да дадеш любов е привлекателна възможност. Въпреки че тези дупки са болезнени, те са отворени, те също ми напомнят за любовта която съм отделил за тези хора и се надявам някой ден те да се завърнат и да запълнят дупките в моето сърце. Сега виждаш ли каква е истинската красота?"
Младежа стоеше замлъкнал със сълзи на лицето. Той отиде до стареца, докосна своето перфектно сърце и откъсна едно парче. Подаде го на възрастния човек с треперещи ръце. Стареца взе предложеното му парче, постави го в своето сърце и тогава взе парче от неговото старо белязано сърце и го постави в дупката на сърцето на младежа. То прилягаше, но не по ръбовете. Младежа погледна сърцето си, вече не перфектно, но по-красиво от всякога, понеже любовта от сърцето на стария човек струеше в неговото сърце. Те се прегърнаха и си тръгнаха рамо до рамо.
Колко тъжно ще да е да вървиш през живота с цяло сърце.
Запомнете...
Работете сякаш не се нуждаете от парите.
Обичайте сякаш никога не се били наранявани.
Танцувайте сякаш никой не гледа.
...
Ще ме извинявате за куция превод, но това е което можах да направя.