струва ми се, че виждам дебеличко момиче с дънки-индиго. оранжевата и тениска и е станала къса вече и белее по шевовете на рамената. познавам я. пуши много, защото иска да отслабне. страхувам се, че това не помага. тя има стабилна походка. винаги я гледам в триъгълните и обувки на високо токче. тук седи гордо покачена на едно от въртящите се столчета покрай бара - тези, които се въртят настрани, а всъщност са здраво захванати за земята. тя нервно кръстосва крака, подпира глава с ръка, обляга се настрани, изведнъж се сепва, изправя гръб и бързо се обръща назад. тя е дразнещо сантиментална и умее да се вкопчва в хората. тя обича да бъде нещастна и да кара другите да се чувстват виновни за това. тя ревнува болезнено, плаче безкрайно, усмихва се самодоволно, гризе си ноктите, живее, за да стане рано, обича да сменя крушки и да мие чинии. всъщност, тя е самотна.
разминахме се.