безгрижието може да се определи и като щастие...
и това щастие е най-възможното...най-постижимото.
не подлежи на оценка...защото е мигновено...и миговете се събират в плетеница...която не зависи от твоята сръчност...
и пак в кръга на мисли...и случаи..се примесваш с племената...с особеностите на характери, непримирими с твоя...или доловили трептенията и смущенията
чистотата на звука и значението им
но...кого го е грижа...щастието е там и ти не го спираш, щом е решило да влиза...
останалото ще разбереш на излизане...