~ 2233 ~

извадка от Апотеоз на Простотията

AraleJul 15, 2004
by Е.Йо ~LIRI4NO От небето лилаво, но ведро Гнусав дъжд плющи. И сговнясаната твърд, Се стреми да овлажни После слънчице ще цвръцне, Гадничко ще заблести, И цветенце смрадливо, Ще накара да цъфти. И тревички и мухички, Да го еба май че всички, Шават, дрискати пърдят! Пролетта си честитят~