Има ли нещо по-приятно от това да спреш да мислиш? Да прекъснеш този преливащ поток от повече или по-малко полезни, важни или маловажнисъждения. Да спреш да мислиш! Все едно, че си мъртъв и можеш отново да се съживиш. Да се превърнеш в празнота. Да се завърнеш в самото начало на великия път. Да престанеш да си дори някой, който е престанал да мисли. Да бъдеш нищо. Ето една благородна амбиция.
Бернард Вебер - "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание"