Някъде...дълбоко под повърхността имаше нещо...различно.
Различно от малките грижи,в които минават дните на хората,от дребните всекидневни нужди и цели.
Всъщност за разлика от на повърхността,там долу имаше истински живот.
Ураган.Разрушителен.Градивен.Гладен,искащ да погълне всичко,за да го изгради наново.
Очите на безкрайната тъма се взираха нагоре,пълни с копнеж.
От край време тихи гласчета се прокрадваха из черната тишина.Принадлежаха на съществата отгоре.Искаха.Обещаваха. .Кълняха се.Понякога тъмата отвръщаше на шепота на някои от тях.Изпълняваше.После чакаше обещаното.
Можеше да чака и вечно,защото тя самата беше вечна,но така или иначе не й се налагаше. Когато настъпеше момента на отплатата тъмата се нажежаваше
и почваше да се кикоти както беше чувала тези отгоре да го правят.Длъжниците й идваха свити в кълбо от срах и почуда.Те блестяха насред мрака,както блестяха звездите на вечерното небе,за които й разказваха.Не издържаха дълго при нея,но преди да угаснат тя беше вече успяла да изцеди всичко,което знаеха за света,от който бяха дошли.
След разказите им тя дълго се взираше през самата себе си нагоре.И копнееше. Тихите гласчета отгоре не спираха да искат,да обещават и да се кълнат. А тя изпълняваше и после чакаше своите звезди.Представяше си как тя самата се превръща в небосвод,на който те греят…завинаги.Искаше да са с нея вечно и всеки път когато някоя звезда изчезнеше тя с настървение чакаше следващата.
С времето в дълбоките й черни дебри се появи тъгата.Беше зарадвана когато това стана,защото до тогава не беше изпитвала подобно нещо.В същото време тъгата я разкъсваше и нарастваше все повече и повече.
Веднъж из дебрите й се разнесе глас толкова различен от всички останали преди него,че тя беше потръпна.Опита се да му отговори,но нищо не се получи.След няколко мига гласът изчезна.
Хиляди звезди умряха,без тъмата да чуе историите им и това дори не я натъжи.Тя отново се взираше нагоре,от там бяха идваха нейните звезди,от там дойде и онзи глас.Там щеше да отиде тя.
Очите й,представляващи жив мрак, бяха изпълнени с решителност.
Да,скоро щеше да отиде там,горе.