Един ден, бащата на много богато семейство взел сина си на кратка обиколка из провинцията със образователната цел да покаже на сина си колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали няколко дни и нощи във фермата и със хората считани за бедни.
На връщане, бащата попитал сина си, "Как беше екскурзията?"
"Беше страхотна, татко."
"Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?" попитал бащата.
"О, да, видях", казал сина.
"И какво научи от нашия престой?", попитал бащата.
Синът отговорил, "Видях че ние имам едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн до средата на двора, а те имат река на която не се вижда края. Ние имаме вносни фенери в нашата градина, а те имат звезди през нощта които да им светят. Нашия вътрешен двор стига до улицата, а техния до хоризонта. Ние имаме малко парче земя на което да живеем, а те имат ниви докъдето поглед не стига. Ние имаме прислужници, които ни служат, а те си прислужат на самите себе си. Ние си купуваме нашата храна, а те си отглеждат своята. Ние имаме стени и огради да си пазим собствеността, а те имат приятели които да ги защитават."
След тези думи, бащата на момчето бил като онемял.
Тогава сина добавил, "Благодаря ти, татко, че ми показа колко сме бедни."
Прекалено често ние забравяме какво сме и какво имаме и се концентрираме на това което нямаме. Безполезното за един е безценно за другиму. Всичко се основава на гледната точка. Кара те да се чудиш какво ще стане ако всички започнем да благодарим за това което притежаваме, вместо да се тревожим за това да искаме още.