много зелено имаше днес. да. случайно или не, някои бяхме в зелено,толкова зелено,та чак преливаше едно в друго..както и телата...обединяващи се, съединяващи се,под наситеността на зеленото се губеха очертанията на плътта...някъде там,странно защо и небето беше зелено от листата,от дърветата,от връзките ти даже! дали беше трудно или беше красиво...
а зеленото....зеленото опиянява понякога...ти май знаеш по-добре от нас двамата,Еl_hardkоri:).....нещото в теб говори много добре,още от рано....дали....дали вие ,мили мои господа , някога ще си спомняте за този ден с отчетлив наплив на зелено....ще си спомняте ли с надежда да се почувствате точно толкова истински колкото и днес,под зеленото небе?