кажете си имената и после ми разправяйте, че сте underground!:) не ми пука! днес всичко ми се отрази добре. на кой му пука! обичам приятелите си и някои от тях повече. на кой му пука! писна ми от пукане. и от всички видове пукници. купоните се правят от хората, а не от алкохола или от музиката. не ми се ходи там с тях. не искам. искам да дойдат да ме видят, да се сетят за мен. искам да ме търсят. само искам, нали?! знам бе. не ми пука! [всеки път, когато ми пука, казвам, че не ми пука] от няколко дни спрях да търся каквото и да е. всички започват да ми се приравняват, различавам ги по това как се държат с мен. вдигнал съм ръце от всякакъв вид "извисени" чувства. искам да ги има, но не мога сам да си ги доставя. всеки път ме избива да говоря за това. разбере ме. и аз не искам да го правя. не искам да мисля за това. просто за пореден път очаквам нещо, което да ме възроди и да ми лъхне на щастие, на хубави и приятни моменти, но някъде вътре в себе си се чувствам неловко и... както един приятел ми каза, докато ми прави психотеста... че не обичам да рискувам, че тегля чертата на нещо, което мисля че не може да се получи... такъв съм. не искам да съм такъв. имам силата да се променя. нека не ви звучи комплексарско, просто осъзнавам, че така ще е по-добре за мен, чиста проба егоизъм. адски много обичам да говоря за себе си, но в момента искам да звуча неутрално, да звуча сякаш не ми пука за нищо. не искам да ми пука. не искам да се разочаровам за пореден път, не искам отново аз да развалям всичко, не искам да карам някой да се чувства кофти заради мен, никой не го заслужава, не искам да се чувствам така, не искам да ме съжалява някой, не искам да карам хората да се държат неестествено пред мен. искам само веднъж да се преборя за нещо и да го спечеля. и то да си бъде само мое. уф, много глупаво става дотук, просто толкова много мисли в главата, а не мога да ги подредя. както ми каза една приятелка - трябва да си запълвам времето, да се ангажирам, за да не го губя. а аз мога да добавя - и за да не мисля за неща, които ме карат да се чувствам малък, несигурен, тъп, ужасен, не достатъчно добър. не ме избива на депресийка, просто не знам как мога да звуча оптимистично, когато живея толкова неподредено. да, ще стана момче, което си има табло на стената и ще правя каквото преценя за добре. и кво от това? на кой му пука в крайна сметка! опитвам се да изляза от стегнатите докрай окови на ''общоприетото''... опитвам се да мина на друго ниво и да отсея наново всички. да намеря този човек, който би искал да пътува с мен. който би сметнал, че аз го заслужавам. а засега още не съм си купил билет, даже не съм отишъл до агенцията да питам за места. ще ида де!
искам да можех да бъда по-директен. не искам да обичам, когато не ме обичат. може и глаголът ''обичам'' да не е най-точния като цяло, но за момента е. на никой няма да се извинявам, защото не мисля че е нередно да обичаш без да те обичат... и не си прося нищо, най-много поредното объркване на мислите. и без това са ми объркани, не ми пука!
на вас пука ли ви за нещо? и бихте ли ми обяснили какво значи да ти пука... има ли смисъл изобщо. така или иначе животът си е хубав, пък кой колко го разбира си е вече лично за всеки. откривам все повече и повече красиви неща в собственото си съществуване, неща, които ми дават допълнителен стимул да продължавам да живея и да се развивам. небето е част от тях, звездите, смъртта също... само че тя идва най-накрая. ама и с нея ще се запознаем, независимо дали ще кажем ''приятно ми е, стоян се казвам'' и ''приятно ми е, смъртта се казвам''... what if God is one of us... и нещо за топи - не спирай да вървиш... по-точно... започни да се движиш, не ти отива да си на едно място! We''ll never walk alone! :-) естествено накрая трябва да има порция оптимизъм... без него сме изгубени въпреки че имаме алтернативи. и винаги трябва да имаме. просто и аз не знам закъде бързат всички... тези бързи темпове, с които живеем, ни пречат... дайте по-бавно.
п.с. :-)
п.с.2 аре бе, кво стана, не ми казахте, приятели мои, дали ме обичате или не... дали съм ви приятел или не... дали държите на мен или не... или не можете да поемете отговорността, нали не сте се наплашили?... усмих