Днес имаше съвсем необичаен дъжд,просмука се в зеленината,хълмовете блестяха накуп,сякаш лъснати от чисто злато.Мисълта ми все още се римува,някакви членоразделни остатъци от цветове падат върху листа ми с мириса,който се носи из печатниците.Стана ми хубаво отново лежа на пода и да наблюдавам как зеленината и дъждът се процеждат през снежнобеличкия тюл на прозореца.Стана ми хубаво,че все още забелязвам неопорочените,фантазтни рисунчици,пърченцата от многомилионния пъзел на делника.Мисълта ми тече като река.Понякога е цял водопад от разкош в капчици с малки,прозирни личица,в които се смее дъгата...мисля,че си спомних един водопад от детството ми,тогава имаше невероятен смисъл за мен.Същинска фея!Ей,тъй лека,сякаш можех да я отнеса с дъха ми...а той,повярвай ми,спираше при всеки досег с "чудото"и оставаше ненаситен задълго.
Днес дъждът банално се връзваше с появата на погребалното шествие по улицата и носовото "бръм"на камбаните...цял ден!Все пак се чувствам леко,почти сънено в прогърмяващия заник на понеделника.Мисля,че понеделниците ме плашат малко.Това е денят,в който или ще поемеш някакъв риск или ще рискуваш да не го поемеш,а понякага биват скучни и досадно размъкнато се точат през главата ми,докато не се събудя на другия ден с някакво особено чувство на злорадо доволство,но не заради друго,а защото е по-весело да знаеш,че ти предстоят още...