има ли смисъл да се надъхваме да се обичаме... в крайна сметка ни писва да правим компромиси. ми тъй е. и на мен ми писва. сега съм си добре, но се ядосвам, че да обичаш някого е много сложно. защо в тази възраст са толкова объркани всички работи? всички сме зависими от настроението си... когато сме добре - всичко е наред, но когато не сме - шит! всеки се хваща за някой и не го пуска. не всяка болка наранявала... правилно. всъщност никога не съм искал да пиша по някакъв друг начин... предпочитам всичко да е точно и ясно... кратко не е задължително, може и да е дълго... но ми е все тая дали има нещо поетично. това трябва да се преценя от автора... на мен лично ми е все тая. дали ще ми звучи добре или не - няма значение, съдържанието си стои на първо място.
- дибел, ай да пиим утре?
- хубу е, дибел, става. кво ше пийм?
- ми квото искаш...
- начи ром... утре ми се обади в почивката да се разберем окончателно...
- нъпъ, ше се обадя и ше се разберем.
диалог между приятели, без да исках участвах в него... в крайна сметка няма значение... слушах гънс в дръмс... да не повярваш, че ги пуснаха... и то Locomotive... браво на тия. заслжават един голям бакшиш за песента. изтъпява ми се супер мощно... подновявам сезона на алкохола... все пак ще се ходи на море. 1 седмица остава. море, алкохол, море, приятели, алкохол, море, алкохол, приятели, алкохол, приятели, алкохол, алкохол, хол, море, приятели, алкохол... пари... маршрут към автобус... цел... кретени... приятели... алкохол... стз! и пак приятели! без обич! тя не е нужна на всеки... повечето успяват и без нея... аз трудно, но... повечето... все пак!