като един трамвай. И всички сме негови пътници. Някой са с карта, други пътуват без билет. В крайна сметка контролата минава и проверява. Ватмана невинаги спира на всички спирки и трябва да внимаваш да не заспиш и да не се озовеш в депото.
Ето сега приближавам тунел. Защо всички около мен са толкова спокойни? Отпред е само черна дупка... Отбелязвам си страницата на книгата за да не загубя докъде съм стигнал. Само аз ли обръщам внимание на този тунел? Трамвая се гмурва в лепкавия мрак.
И пак тръгва нагоре към следващия тунел.
Все пак е по-добре отколкото да ходиш пеша.