искам да дойда при теб ZEV, и да си правим нашите вятърни мелници
и всичко което ни отделя и сме само двете, освобождаваш ме..зареждаш ме, вдъхновяваш ме (само както ти си знаеш)
усмивка за теб, от най-искрените
само ти ми остана от онези незапомнени времена, колкото и да се променях ти беше зад мен, до мен (макар и токлова далеч)
хайде обличаме си въображаемите доспехи и да потегляме мой Дон Кихоте ;)
~~~
*(още един ден, май вече е половин и ще те видя...дано си успял да си починеш, за да има от спокойствието...липсваш ми, а досега не го бях забелязала или по скоро отбягвах мисълта за това, страхувах се)
(нищо не е "just a phase")