днес беше един от онези дни, в които имам вдъхновението и желанието да напиша всичко, до което се докосна, но нямах как да го изразя...и затова легнах, завих се през глава(за да се скрия от ужасяващо нахлуващата прекалена светлина в стаята ми) и заспах безпомощно...
прочетох в един от постовете в Архив думата "уют", стори ми се толкова приятна, че нямаше как да не я спомена...само тя изпълваше съзнанието ми вече часове няред...желаех я толкова защото досега не бях изпитвала това чувство. като че днес открих новият си стремеж, колко е странно...как само за минута и вече мисля някак различно(или просто така ми се иска)
и този "уют" къде е, как се намира, как да го разпозная...някой познава ли го ?!?
продава ли се...каже те ми , моля ви
никога досега не съм знаела за това (изпитва ли се въобще някога)
имам усещането, че ми е липсвало, но как като не съм знаела за съществуването му...
иска ми се някой да ми помогне(приканвам другото ми аз, дано се смили над мен)
обърквам се най-много от собственото си съществуване, не обръщам много внимание на другите(попринцип, но и за това си имам моменти...фокусирана към външното)
не се разчитам вече, някакви странни йероглифи...рисунки с бяло на бял фон, нищо не изпъква като преди(и това не е правилен изказ, почти винаги не съм наясно със "себе си"...ако мога изобщо да изразя форма на притежание към това нещо което пише тук)
усещам как нещо има в мен, и на това нещо му се плаче и то от много отдавна, но пречки колкото си искаш...и вътре - вече усещям, че е подгизнало...но нали съм си затегнала толкова здраво кранчетата и няма как("винаги има" някой каза)(но аз не го слушам)
колкото и да бръщолевя и да се опитвам да си изместя саморъчно мислите, не става - "уют", "уют", "уют" (като някакво ехо подяволите)(и защо реши само 3 пъти да се повтопри, явно това е магично число)(глупости, само си измисляш някакви си твои правила, с които да се съобразяваш)(аз защо изобщо си говоря сама)(защото няма с кой друг)
не стойте сами цял ден вкъщи, вижте какво се получава иначе(и не четете само "Архив-а")
защо се опитвам и на вас да ви налагам някакви си мойй "граници"
но това е само в случай, че четете...
ха, това като от теста (?!?)
"уют", "уют", "уют","уют", "уют", "уют","уют", "уют", "уют"....и така до безкрай (но колкото и да повтарям никакво чувство няма...само представите)(незнам защо, но се сещам за малката кибритопродавачка...тя ми напомня такова усещане...за мекота, "уют" с вечните си клечици)
и неясното търсене на нещо след като прочетеш приказката
аз вярвам (и какво от това ще кажат някои)(ами нищо, важното е че се индентифицирам с Аз-ът)
-"За сега съм само на спокойствие, скоро и на по-силни транквиланти"
скоро