едно аржентинско танго
с три акордеона (всички си избрахме средната)
с четири цигулки (едната обича розите да ухаят)
с контрабас (гребен и така приятно маниерничи в тъмното)
с пиано (което накрая прилича на един неин познат
и обещава да покаже снимка)
с танцьори, които докосват очите си с вид на любовници
а зад кулисите нервничат и сигурно даже се мразят
крещят ли си
гледат ли се с досада
малко след като са летяли по прашната сцена
с най-синхронизираните движения на
дланите
токчетата
челата
коремите
доизмислихме си задимено с алкохол
и дървената сцена почти не се чуваше под стъпките
после си завъртяхме главите на високи обороти
а накрая имаше трио което не завърши любовно
(дори не започна)
беше смешна и шумна кика
докато не стопли със сън одеялото
всъщност бяхме четирима
със да се брои котката