знам че е време да легна и да заспя, но не мога...пословично уморена съм от вчера...все пак бях цял ден с теб, а това са хиляди емоции за един ден(колкото сигурно имам понякога за цял месец)(мисля че несъзнателно излъгах за емоциите, аз си ги произвеждам всеки ден и различни)
но когато ти, вече е напълно различно - ти си си ти(дали и аз разбрах какво искам да кажа)
наистина трябва да спя вече, но музиката не ме пуска. отпускащо лежерно местенце си представям, дам представям си морето, на което няма да отидем, защото има куп пречки...е искам само 3дена(да съм откровенна искам 10, но...;) ) ей така да видя морето с теб, да се отпусна и да забравя за всичките излишни мисли, които трупам в себе си...но това няма да стане...но имам това море в главата си - там сме само заедно и е спокойно и има от онази твоята музика(която и аз почнах да харесвам;) ) и е толкова приятно светло(от меката светлина), в стаята с големи френски прозорци и белите ленени пердета, които се поклащат танцувално с вятъра под ръка, и ние лежим на огромното кръгло легло - въпреки ужасяващата горещина пак сме долепени един до друг, като някакви точно паснали си парченца от пъзел сме се прегърнали...и просто дишаме...няма нужда от повече...
ето това е моето море и мисля ми е достатъчно ;)