вечерта беше невероятна! във всякакъв възможен смисъл! имаше 5 чифта очи около мен и от тях лъхаше на добро настроение и на истинска приятелска емоция... и може би малко напрегнатост в началото от това, как ще се получи толкова отрано замисления план. е, всичко беше перфектно, приятели. радвам се, че се имаме един друг-друга-други :-) накрахте ме да забравя всичко останало. да не мисля за нищо друго освен за вас цяла вечер. благодарен съм ви, много. аз нямах какво да ви дам... на абсолютно никои... и на тези, които не присъстваха също нямах... и нямам. сега съм напълно изчерпан. чакам да ми дойдат отнякъде емоции - хубави, лоши, всякакви. сега вече съм свободен и имам колкото си искам свободно време, но дали ще спра да си го губя... дали ще ми бъде по-хубаво като по цял ден няма да имам какво да правя като задължение... дали няма да се чувствам по-зле... тук вече се съмнявам да можете да ми помогнете... пък и не искам помощ. има неща, с които трябва да се оправям сам. не мога цял живот да си седя на фалшивите планове за бъдещето ми и да се амбицирам да върша неща, които излизат бързо от главата ми. да, имам нужда от стимул... ама... все имам нужда от нещо. не може ли веднъж да имам нужда само от себе си и да съм на 100%. толкова е глупаво. но не мога да ви го кажа. не съм по-умен от вас, че да ви критикувам за такива неща. губя се сред всички тези постоянни ангажименти, тези постоянни срещи с временни приятели, губя се някъде там, между тях и мен. мм... нямам какво да ви кажа.
почивка*!
*=обхваща неопределен период от време, по-вероятно продължителен.