днес към... 2-2 и нещо отново се върнах към глупостите... процесът се извършваше някъде до към 6 и нещо. много съм тъп. не можах да й откажа защото ми беше хубаво. оставям настрана всякакви възможни човешки чувства. просто ги нямаше. и двамата много добре го знаехме, но все пак... предпочетохме да се насладим. глупаво стана. нали не сме толкова закъсали?! за жалост сега ще има последствия от цялата тази необмислена постъпка. на нея сигурно не й пука за тях. тя не е виновна за нищо. аз си знаех, че рано или късно и това ще объркам. и все пак държа на бой. в последно време се измъквам на косъм и съм почти непокътнат. дали да не се настроя на вълна ядене и да се натъпча като бременна хлебарка. дано всичко мине гладко. колко различно щеше да бъде, ако само имах една магическа пръчица... само една... не е кой знае какво... все пак ще е в моите ръце, само добри работи ще правя, обещавам. и ще озеленя всичко! зеленото е цвета на стомашния сок. и на сока от кактус. топчо, пил ли си такъв?