събудих се натежала като мъртвец и за пръв път ми се стори че пъпешът има нужда от захар. сънувах някакви страннидеца с усти, залепени с тиксо, деца продадени от майките си, пътуващи към френски семейства.
куклата, която провесих на едно дърво, но така и не успях да кръстя, летеше над нас, ание пътувахме къв австрия с едно от тея мълчаливи деца.
подула съм се от всички тези объркани спомени и едвам се движа, а родопите остават за друг път