далеч съм от мястото, откъдето обикновено драскам глупости. не съм загубил способността си да обърквам нещата. така си е. имам си дарба.
сега започвам отново. ще пиша за теб, защото в момента си ми в главата. не разбираш ли, че понякога сам се обърквам в себе си. не ми обръщай внимание на глупостите, които върша към теб. много често също пиша неща, които не трябва. такива, в които не съм сигурен изобщо. наистина се чувствам гузно пред теб. за това, че го прие по този начин. а не трябваше. не целях това. извинявай. но наистина понякога не знам как да подходя към теб. и това е само към теб. всички останали са ми пределно ясни, не знам дали се залъгвам или е така. но го мисля. затова и се чувствам не достатъчно добър. не че нямам самочувствие, просто не се чувствам така както искам. както се чувствам с останалите. никога не съм те използвал. и няма да те използвам. и да си призная ме обиди като ми го каза, и изобщо като си си го помислила. та, по дяволите, ти за какъв ме мислиш. не съм човек, които вижда в приятелите си едни прости еднодневки, с които просто трябва да си прекара времето. избий си го от главата. явно е, че и двамата не можем да се разберем по нормален начин. това трябва да се преодолее. така смятам аз поне. и вече разбрах, че явно инициативата трябва да дойде от мен. вече я има.
искам всичко да е толкова просто, леко, по някакъв начин само да си върви... без да се налагат подобни неща... и не успявам, и не успявам да го постигна. дали ще успея някога? и дали ще е с теб? искам, но не съм сигурен дали ще го заслужа, дали ще порастна достатъчно... искам да звучи реално... искам да стане!
I wish it made sense!