Чувствам се сякаш всичко се е сринало и ходя сред развалини - един ден съм сред .е..с.ати руини и въобще не ми пука, друг ден съм сред сантиментални спомени и даже не искам да си помислям нищо, което може да ги загрози. Когато съм с теб, обаче, сякаш имам водач - има кой да бъде там, да ми казва къде съм. Да осмисля присъствието ми, а не да тръгвам сутрин на някъде и вечер да се връщам и всеки ден да поемам в нова посока. С теб всеки ден съм по-близо до нещо красиво... или по-далеч от нещо грозно, гадно, тревожно.
С теб съм жив.